В Нагледна се занимавам с мястото на буквите от вестникарския архив на баща ми. Подреждам ги така, че когато човек натисне определен клавиш от клавиатурата на компютъра, съответният символ се появява на различно място на екрана като кратка анимация – буквата се уголемява, завърта се и постепенно изчезва. Завъртането е придружено от кратък звук, който не е звукът на самата буква, а по-скоро леко звънене, като всяка буква има своя тоналност. По този начин шрифтът и цялата азбука започват да звучат в собствен ритъм в зависимост от това, което потребителят изписва. Получава се приятна, звучна и цветна композиция, съставена единствено от букви. За мен истински добрата буква трябва да бъде инструмент, който може да звучи сам по себе си – не просто да следва звука на езика, а сама да генерира звук. Тогава посланието, изградено с такъв вид букви, започва да звучи по свой собствен начин и се възприема по-пълно от стандартните визуални решения, разчитащи единствено на красиви шрифтове.

Проект, в който само с помощта на думи и добре подбрана типография анализирам миграция от 1989 на повече от половин милион етнически турци от България към Турция и западна Европа. Тема близка до мен поради смесения регион, в който съм израснал и приятелството ми с много етнически турци от детството. Изразяването на една такава деликатна тема може да стане най-лесно през личните спомени от едно чисто детство, в което е станало нещо толкова неестествено и неразбираемо като тази политическа емиграция. Никога преди това не бях обръщал внимание на фототипните шрифтове - използвах едно такова фототипно начертание, като по прост и ясен начин изписах с думи върху няколко стени малко детски спомени от този процес. Въпросът за вида кирилица изобщо не стоеше пред мен - проекта толкова пропит от моята собствена идентичност, че кирилицата в него освен българска, нямаше каква друга да е, включително и латинските ѝ начертания, които използвах за превода на английски. Така че освен в София, Голямата екскурзия бе представена в Лондон, Берлин, Бирмингам, Цюрих и разбира се Истанбул. Представянето на проекта в Лондон ме свърза и с моят приятел Дейвид Пиърсън - Type as Image, което наистина промени разбирането ми за типография като цяло. И така да си поговорим малко за реставрация на букви, с послание извеждащо една колективна мечта за Светло бъдеще.

Послание изградено с помощта на реставрирани светещи букви, забравени там някъде по старите фасади на сградите от градските ни улици. Послание успяло да премине теста на времето и способно да обедини и насочи гледащите го в правилната отвъд сивото ежедневие и покриващо много от въпросите за каузалитет в нашето съвремие. Изграждането на шрифт съставен от стари неонови букви обаче се оказа много практично занимание - започнах да възприемам буквата триизмерно, дори тя да си остава в двуизмерното пространство на листа пред мен. Тъй като всички букви от старите неонови реклами бяха ръчно изработени, те носеха почерка на всеки един локален майстор, който ги е изработил. Така че освен триизмерно, започнах да ги възприемам като ръкопис и да вниквам по-добре в тяхната кодикология. Важни основи, върху които се гради архитектурата на една буква, т.е. Не просто поредица от правила, които спазваме, защото от малки сме научени да го правим. Това е един цял нов свят, който се задвижва единствено и само от неуморимото желание да се занимаваш с него. Както добре знаем при ръчно изписаната / направена буква всяко несъвършенство се явява качество на буквата.